Пристрастяването към работата е сред поведенческите пристрастявания с относително дълга история на изследвания и теоретични изследвания.

Компулсивното претоварване вероятно присъства в човешките общества от древни времена; обаче, доколкото ни е известно, няма налични систематични проучвания по този въпрос. Прекомерната загриженост за работа и производителност, често свързана с алчност, прекомерна загриженост и безпокойство, може да бъде спорно проследени най-малко до 5/6 век пр.н.е. 

ГРАФИК ОТ КЛИНИЧЕН И НАУЧЕН ИНТЕРЕС

1903 Пиер Джане описва „психастения“, свързана с перфекционистични опасения (и наподобяваща нещо, което по-късно ще бъде наречено обсесивно-компулсивно разстройство на личността; OCPD), по-късно възприето от Зигмунд Фройд. Установено е, че психастениците изпитват физически проблеми като главоболие, болки в гърба или безсъние.

1919 Шандор Ференци описва т.нар.Неделна невроза“. Симптоми sподобни на тези, изпитвани от психиастениците и други физически симптоми са наблюдавани сред някои хора в дните, в които се опитват да си починат от работа. Това е може би първата индикация на симптомите на отнемане, свързани с пристрастяването към работата в клиничната литература. 

1952 DSM-I (APA 1952, стр. 37) включва компулсивна личност с характеристики като „прекомерна способност за работа“ и „липса [на] нормална способност за релаксация“.

1968/1971 Понятието работохолизъм/работна зависимост е въведено в психологическата литература от Уейн Оутс.

1970 г  Още през 70-те години на миналия век са признати работохоличните наклонности високопоставена медицинска литература.

2013 Прекомерната отдаденост на работата е един от малкото критерии за OCPD, които са се запазили от DSM-III до DSM 5 (APA 2013) и често се нарича „работохолизъм“ в литературата за OCPD (Grilo et al. 2004).