През последните години има значителен напредък в концептуализацията и изследванията на пристрастяването към работата. Дефинира се като поведенческа зависимост със симптоми, подобни на пристрастяванията към вещества, като отнемане, толерантност, промяна на настроението или конфликти. Два основни фактора го правят едно от най-значимите предизвикателства в организационната психология и общественото здраве през 21 век. 

Пристрастяването към работата е едно от най-разпространените форми на пристрастяване

Първо, проучванията на пристрастяването към работата показват, че то е по-разпространено от повечето други пристрастяващи поведения. В зависимост от страната, около 6 до 20% работници могат да бъдат засегнати и подобни разлики в разпространението вероятно до известна степен са свързани с фактори на макро ниво, като например регулации на пазара на труда, стабилност на заетостта и системи за социални грижи. 

Пристрастяването към работата причинява значителни индивидуални, социални и икономически вреди

Второ, пристрастяването към работата е тясно свързано с високо натоварване, хроничен и значителен професионален стрес и прегаряне. Освен това, той значително засяга семейната дисфункция и като цяло проблемното социално функциониране. На всичкото отгоре, това е свързано с намалена производителност. С други думи, има значителни отрицателни последици за засегнатите лица, близките им хора и получателите на тяхната работа. Понастоящем има достатъчно емпирични и теоретични предпоставки, за да се разгледа по-отблизо връзката между пристрастяването към работата и глобалното бреме на болестта. Голямото му разпространение, съчетано със значителни и широко разпространени отрицателни ефекти, го прави вероятно да причини значителна вреда на населението, засягайки медицинските и социални системи.

Професионалният стрес и високото работно натоварване все повече се признават като съществени фактори, допринасящи за болестите и разстройствата, съставляващи основни компоненти на глобалното бреме на болестите. По-подробна дефиниция на бърнаут наскоро беше включена от Световната здравна организация (СЗО) в единадесетата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11), което отразява нарастващото признание за ролята на професионалната работа за психичното здраве.

Прекомерната заетост с производителността с изключване на удоволствието и междуличностните отношения е клинично признат проблем, симптом на обсесивно-компулсивно разстройство на личността (OCPD). Въпреки това, все повече и повече доказателства сочат, че неконтролируемото претоварване е свързано с разстройство, което води до пристрастяване, така нареченото „пристрастяване към работата“ или „работохолизъм“, което води до намалена производителност и значителна вреда за индивида и другите хора в неговата среда. OCPD изглежда е един от основните рискови фактори. Въпреки това, наличните проучвания показват, че пристрастяването към работата е отделна клинична единица и пристрастяващо разстройство със своята етиология, симптоматика, епидемиология и курс. Признаването му като такова има дълбоки последици за неговото социално възприемане, идентифициране, превенция и лечение. Наличните данни показват, че за някои хора пристрастяването към ученето е ранна форма на пристрастяване към работата.

Досега има ограничени усилия за изследване на ролята на пристрастяването към работата в последиците от професионалния стрес и високото работно натоварване. Понастоящем познанията ни за рисковите фактори на микро-, мезо- и макро ниво за пристрастяване към работата и взаимодействията между тях са ограничени. Тази област на изследване и клинично познание страда от липсата на систематични изследвания и интегрирани усилия на експерти от цял свят. Нашият проект има за цел да преодолее тези ограничения и да предостави висококачествени знания за пристрастяването към работата.

В този раздел ще намерите общ преглед на пристрастяването към работата въз основа на най-актуалните научни данни.