Едно от най-важните предизвикателства, свързани с лечението на трудовата зависимост, е отказът и съпротивата срещу търсенето на лечение сред тези, които може да се нуждаят от него. Общо взето, повечето от зависимите хора не разпознават проблема си или не търсят помощ; въпреки това клиницистите твърдят, че този проблем е още по-изразен сред зависимите от работата, тъй като поведението им се подкрепя от високата стойност, която се отдава на тежката работа в индустриализираните общества. 

Изследване сравняването на възприятията между двойките показа, че по-малко от 50% лица, идентифицирани като пристрастени към работата от партньори, са се самоопределили като пристрастени към работата.

Количествен анализ на съдържанието на честотата на различни източници, използвани в статии във всекидневници от Финландия, Италия и Полша от 1991, 1998 и 2011 г. показа, че средно работната зависимост се споменава около 12 пъти по-рядко от алкохолната зависимост. Средно се споменава в 3,33% от статиите в сравнение с 39,9% от статиите, споменаващи алкохолната зависимост.

Проучвания върху национално представителни проби от общото население в Полша показа, че пристрастяването към работата се счита за значително по-малко сериозно и опасно пристрастяване от пристрастяването към алкохола, наркотиците, пушенето на цигари или пристрастяването към хазарта. Участниците бяха попитани за мненията им относно определени зависимости. Те ги оцениха по скала от 1 „безвреден навик“ до 10 „животозастрашаваща зависимост“. Резултатът за пристрастяване към работата е средно около 6, докато пристрастяването към алкохол и наркотици има среден резултат над 9. Въпреки това, може да се забележи ясна тенденция на бавно нарастващо признаване на опасностите, свързани с пристрастяването към работата. Във всяка поредна извадка пристрастяването към работата беше оценено по-високо. От 5,8 през 2011 г., 6,0 през 2015 г. до 6,2 през 2019 г. Тази тенденция не е налице за други поведенчески пристрастявания като пристрастяване към интернет, хазарт или пазаруване.