Definitions & Symptoms – Work Addiction

Определение и симптоми

В момента изследователите работят върху разработването на широко призната дефиниция на пристрастяването към работата като поведенческа зависимост. Такава дефиниция, описваща ключови симптоми на пристрастяване към работата, може да бъде полезна при разработването на официални критерии за диагностициране на това проблемно поведение.

Досега няколко диагностични симптома на пристрастяване към работата, дефинирани в рамките на клиничната рамка, са изследвани научно. Резултатите от проучванията подкрепят идеята, че това са валидни критерии за разпознаване на пристрастяване към работата:

Постоянно мислите за работата си или планирате работата си през цялото време, или мислите как можете да освободите повече време за работа.
Прекарвате много повече време в работа, отколкото първоначално сте планирали, или се чувствате принудени да правите повече и повече и да работите повече и повече.
Работите, за да намалите чувствата на вина, безпокойство, безпомощност и депресия, или работите, за да забравите за личните си проблеми.
Други са ви казали да намалите работата, без да слушате тях или вас неуспешно се опита да намали времето, прекарано в работа.
Изпадате в стрес, ако ви забранят да работите.
Давате приоритет на работата пред хобитата, развлекателните дейности и упражненията.
Работите толкова много, че е повлияло негативно на здравето или съня ви.

Важно е, че те не трябва да се третират изолирано, което означава, че единичен симптом не означава, че сте пристрастени. Въпреки това, ако осъзнаете, че се появяват малко или всички симптоми, това може да означава, че сте изложени на риск от пристрастяване към работата или сте пристрастени към работата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Предварително определение на беше предложено пристрастяването към работата като поведенческа зависимост. Това определение взема предвид общите елементи на дефинициите на зависимостите и е в съответствие с повечето от предложените и широко признати дефиниции на поведенческа зависимост до момента (Grant, Potenza, Weinstein, & Gorelick, 2010; Griffiths, 1996, 2005; Holden, 2001 ; Karderfelt-Winther et al., 2017). Тези общи елементи са:

ангажиране в поведението за постигане на апетитни ефекти (напр. намаляване на болката, усилване на афекта, манипулиране на възбудата и/или фантазия),
пълна загриженост за поведението,
загуба на контрол и
страда от негативни последици.

Тези елементи също до голяма степен съответстват на повечето от съществуващите дефиниции на пристрастяването към работата, които включват елементите на заетост с работа/принуда или пристрастяване към работа и негативните последици от прекомерната работа (Andreassen & Pallesen, 2016; Fassel, 1992). ; Griffiths, 2011; Oates, 1971; Robinson, 2014, Schaufeli, Taris, & Bakker, 2006; Spence & Robbins, 1992; Taris, Schaufeli, & Verhoeven, 2005; за общ преглед вижте Andreassen, 2014; Griffiths & Karanika- Murray, 2012; Sussman, 2012).

Следователно пристрастяването към работата се определя по следния начин:

Част А (обща дефиниция)

Пристрастяването към работата се характеризира с:

а принуда към работа и заетост с работни дейности
водещ до а значителна вреда и дистрес от функционално увреждащ характер към индивида и/или други значими отношения (приятели и семейство).

Поведението се характеризира с:

на загуба на контрол над трудовата дейност и
продължава за значителен период от време.

Това проблемно свързано с работата поведение може да има с различна интензивност от лека до тежка.

Част Б (допълнителни специфични симптоми)

Загуба на контрол над трудовата дейност включва:

работи повече от планираното, въпреки негативните последици и/или
неуспешни опити за намаляване на активността и/или
прогресивно увеличаване на времето, прекарано в работа.

Симптоми на отнемане (включително раздразнителност, негативни чувства, проблеми със съня и др.) са:

често, ако планираното/желаното количество работа е възпрепятствано или
се появяват, когато се предприемат опити за намаляване на обема на работа.

Работната дейност често служи за намаляване на негативните чувства и/или избягване на междуличностни и/или вътрешноличностни конфликти.

ДИАГНОСТИЧНИ СЪОБРАЖЕНИЯ

За да се отговори на въпроса за различните нива на проблемно поведение, подкласовете на лека, умерена и тежка зависимост от работата могат да се използват аналогично на използваните в момента диагностични критерии за разстройство, свързано с употребата на алкохол (Американска психиатрична асоциация [APA], 2013 г). Трябва да се вземат предвид предимствата и недостатъците на този подход (Бабор и Каетано, 2008 г; Хасин, 2012 г; О'Брайън, 2011 г; Уейкфийлд, 2015 г).

Когато става дума за загуба на контрол, която е фундаментална за всички пристрастявания, трябва да се обърне специално внимание, за да се разграничи необходимостта от контрол, упражняван във връзка с извършването на самата работа, което е характерно за много зависими от работата, и загубата на контрол върху степента на ангажираност в работата и значително намалена способност да контролират други аспекти от ежедневния си живот (вж. Грифитс, 2013 г). В известен смисъл това е дисфункционален компромис между увеличаването на контрола върху работата и загубата му върху всеки друг аспект от живота. То е до известна степен подобно на наблюдаваното, например, при анорексия невроза, в който случай човек полага много усилия, за да контролира приема на храна и в същото време страда от значителни последици за здравето и може да изпита проблеми в много други сфери на живот.

Тази загуба на контрол върху работната дейност може да се отрази в неуспешни опити за намаляване на поведението. Трябва обаче да се вземе предвид, че пристрастяването е тясно свързано с отричането и повечето от тези, които се нуждаят от помощ, никога не признават този факт или не се опитват да намалят поведението (Голдщайн и др., 2009 г).